Който иска, да вярва: Как се живееше с 2 лева по времето на Тодор Живков
Днес 1 лев не ни стига даже да си купим билетче за рейса. С „ демокрацията “ цените станаха баснословни и даже не можеш да пратиш детето си на учебно заведение без 2-3 лв. единствено за закуска. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които умерено си купувахме баничка, боза и нещо сладко.
Ето какво можехме да си купим по времето на социализма единствено с един лев: елементарни вафли „ Чайка “ – 0,12 лева, кутия цигари „ Арда “ – 0,60 лева, баничка – 0,18 лева, боза – 0.10 лева Общо – 1 лев.
За два лв.: билет за трамвая – 0.06 лева, цигари „ Слънце “ – 0,32 лева, кибрит – 0,06 лева, обяд в столовата – 1 лев, билет за кино – 0,35 лева
И още – през 80-те дребна „ Стюардеса “ (12 цигари) струваше 50 ст., „ Стюардеса “ – 80 ст., БТ – 1,20 лева, гроздовата – 4,50 лева, български джин – 6 лева, „ Марлборо “ 2,40 лева, бензинът – 90 ст. за литър, динята – 5 ст. килото…
Вярно, че тогава имаше доста дефицитни артикули, само че бяха положителни времена, за които можем да си спомняме единствено с носталгия.
Спомени от соца: Живеех си добре с 30 лева на месец
Публикуваме и един роман от първо лице за тези отминали времена:
„ Родил съм се по време на соца, живял съм 39 години по време на същата система.
Днес съм на 67 години. Като студент плащах 1,60 лв. за общежитие на месец. Обядът и вечерята в студентската менза (столова) костваха общо от 0.80 лв. до 1.00 лев. Месечно харчех не повече от 30 лв..
По това време не се продаваха дипломи, постановяваше се да четем. Може да се каже, че образованието и опазването на здравето бяха изцяло безвъзмездни. Имаше ред. Имаше страна. По-изостаналата част от популацията не беше изхвърлена на улицата. За тях също имаше работа. В приблизително огромен град имаше не повече от един клошар.
След преврата съм дал своя вот единствено за хората, които бяха от „ изостаналата част “ по време на социализма. Те бяха демократите. Гласувах за простаците срещу волята си. Изминаха 28 години и държавата продължава да я има, въпреки ограбена, обрулена, с население най-вече от възрастни хора, които са олющени от мизерията. “
В. Механджиев
